В човешкото тяло има повече от 30 трилиона клетки. От тях средно на ден 5 до 7 хиляди чрез мутации се превръщат в потенциално ракови. Слонът има до сто пъти повече клетки от човека, следователно броят на мутиралите клетки би трябвало да е 100 пъти по-голям.
Колкото повече клетки, толкова повече шансове някоя да „счупи“, нали? Тогава големите и дълголетни животни, като слонове или китове, би трябвало да имат рак много по-често от малки животни като мишки или човек. Но те не го правят. Тази природна особеност е описана още през 1977 г.
Парадоксът на Пето – повече клетки, по-малко рак
Парадоксът на Пето е кръстен на учения Ричард Пето, който забелязал странен феномен:
Големите животни с огромен брой клетки нямат повече рак от малките животни или хората. Как е възможно това?
Днес учените знаят, че големите животни по време на еволюцията са развили допълнителна защита срещу рака. Например:
- Слонове имат повече копия на гена p53, който действа като „полицай на клетките“. Когато клетката започне да прави грешки и ДНК мутира, протеинът p53 я спира или унищожава.
- Китове имат изключително ефективна клетъчна система за поправка на ДНК.
- Мишки имат малко клетки, но живеят кратко – често ракът няма време да се развие.
От това следва, че не е важно колко клетки имате, а колко добре са защитени.
Протеинът P53 – полицай, който пази клетките от неконтролиран растеж
Протеинът P53 се счита за ключов защитник на ДНК от мутации и последващ неконтролиран растеж, който е основата на туморите.
Когато в ДНК възникнат мутации и клетката започне да функционира по различен начин от оригиналната си програма, протеинът P53 активира процесите на поправка. Опитва се да възстанови ДНК на клетката. Ако поправката вече не е възможна, P53 предотвратява растежа и размножаването ѝ. Така клетката естествено умира заедно със своята увредена ДНК. Но може да се случи клетката да преодолее защитния ефект на P53 и да расте неконтролирано, което може да доведе до рак. Много зависи от наследствената предразположеност, както и от околната среда и начин на живот.
От друга страна, клетките на слона могат да произвеждат до 20 пъти повече протеин P53 от човешките клетки. Ракът при слонове е изключително рядък, смъртността от него е под 5%. При хората честотата на рак е значително по-висока и статистически до 25% от заболелите умират от него.
Парадоксът на Пето ни показва, че природата може да контролира рака по-добре, отколкото сме мислили. Нека се вдъхновим от нея.
ONCORIN P53 – подкрепа на клетъчния P53 за по-спокойно бъдеще
Развойната компания PHARCO GRANCREO преди година пусна на пазара революционния ONCORIN P53. Неговият състав е насочен към подпомагане на активирането на клетъчния протеин P53. Подходящ е за превенция, например при хора с риск от онкологично прогресиране, например поради фамилна история. Също така е подходящ след преживяно онкологично заболяване или по време на онкологично лечение.
Съчетаването на природата и науката носи практическа помощ за хора с онко-рискове.
ONCORIN P53 е клинично изследван* при мъже с заболяване на простатата, лекувани за доброкачествено уголемяване на простатата или рак на простатата. След 3 месеца употреба заедно с лечението се наблюдава намаление на ключовия показател (PSA) с до 27%. Урологите също отчетоха общо клинично подобрение на простатата. Поради добрите резултати изследването бе разширено и при жени с проблеми на шийката на матката при избрани гинеколози.
ONCORIN P53 се препоръчва да се приема:
- Превантивно или след преживяно онкологично заболяване, за 3 месеца като курс, поне веднъж годишно
- По време на лечение, за 3–6 месеца, според нуждата или консултацията със специалист
ONCORIN P53 може да закупите тук
Dr. Piotr Blaszko
Директор по научноизследователска и развойна дейност на PHARCO GRANCREO
*Клинично изследване на ONCORIN P53 при мъже с BHP и/или CAP в избрани урологични PZS, Словакия 2025. www.prepacientov.sk